Кратък разказ за деца
автор: Зорница Иванова
Тони се събуди и погледна навън. Боровата гора беше покрита със сняг. До нея се виждаше ски пистата – бяла, гладка, блестяща. Тони навлече грейката си и изтича надолу по стълбите на старата хижа.
Мама, татко и братовчед му Дани вече закусваха. В ресторанта миришеше на препечени филийки и горещ шоколад.
– Добро утро! – каза Тони и седна.
– Добро утро, Тони! Готов ли си за ски? – попита татко.
– Готов ли си за още падане? – ухили се Дани.
Тони се намръщи. Дани беше много добър скиор. На Тони пък това му беше първата ски ваканция. Вчера се беше качил на ски за първи път и падна поне сто пъти. Всичко го болеше, но не искаше да си признае пред Дани.
– Готов съм! – каза той.
След закуска всички излязоха от хижата и си сложиха ските. Беше прекрасен ден. Слънцето грееше, снегът блестеше, весели скиори се пързаляха по пистата. Тони гледаше скиорите и се чудеше кога и той ще кара ски толкова добре, че да може да се спусне по най-стръмната писта.
– Чао, ще ви чакам долу! – викна Дани и изчезна надолу по пистата.
– Хайде, опитай се да се пуснеш лекичко, както ти показах вчера – подкани го татко.
Тони пое дълбоко въздух и ските му се плъзнаха по снега. Караше бавничко, настрани. Засега всичко вървеше добре. Най-трудни бяха завоите. Вчера Тони няколко пъти се успя да завие и падна в преспите.
– Подготви се за завой! – извика татко.
“Храс!”, Тони отвори задната част на ските. “Скръъъц!”, изскърцаха ски обувките му, когато той ги натисна с колене. И ето че – о, чудо! – Тони бавно направи завой.
– Ура! – викна той и размаха щеките си във въздуха.
– Браво! – извикаха мама и татко.
– Йеее! – крещеше Дани отдолу.
Тони усети как ските го понесоха по-бързо. Трябваше отново да направи завой. Той се опита да разтвори ските, но този път те не го послушаха и хоп! – Тони отново падна в дълбоките преспи. Не го заболя, но почти се разплака от яд.
Тони чу как снега направи “фшшшшт!” и изневиделица един скиор в сребърна грейка спря до него. Беше от онези, които се спускаха като стрели по пистата.
– Добре ли си, приятелю? – попита той.
– Да – каза Тони, като се опитваше да стане. – Паднах.
– Няма как – каза скиорът, подаде му ръка и го изправи на крака. – Да знаеш и аз колко пъти падах докато се науча!
– Колко? – попита Тони.
– Безброй! – засмя се скиорът. – Даже и най-добрите скиори падат понякога. Но после ставаме и продължаваме, нали така! Хайде, ще се видим на върха!
Скиорът му махна и полетя надолу по пистата. Снегът хвърчеше под ските му.
Мама и татко се приближиха.
– Удари ли се? – попита мама.
– Нищо ми няма – каза Тони гордо. – И най-добрите скиори падат понякога.
*
Игри и въпроси към текста
Провери дали разбираш думите, които са свързани с карането на ски.
- Как наричаме човек, който кара ски:
- скиор
- шофьор
- спортист
2. Кои от тези неща ти трябват, за да караш ски:
- ски
- щеки
- грейка
- бански
- ски обувки
3. Как се казва къща в планината, където скиорите отсядат понякога:
- хижа
- вила
- хотел
4. Ако отидеш на ски в планината, кои от тези неща ще видиш:
- писта
- лодка
- преспи
- колело
- ски
- сняг
5. Какво правят скиорите, когато карат ски:
- спускат се по пистата
- правят завои
- падат и стават
- спят
***