В КОЯТО НАУЧАВАМЕ, ЧЕ КОНЦЕРТЪТ НА ТАЛАНТИТЕ НЕ Е ШЕГА РАБОТА
Мая се въртеше на чина си, сякаш някой я боцкаше. Кога най-после щеше да свърши този учебен ден! Тя имаше много важна работа след часовете и ужасно се вълнуваше.
Днес започваха репетициите за училищния концерт на талантите. Всяка година учениците очакваха този концерт с голямо нетърпение. Всяко дете, което имаше желание и кураж, можеше да изпълни нещо пред цялото училище. Тази година Мая щеше да участва в групово съчетание по спортна гимнастика.
Преди няколко дни Хубавата Сузи, както я наричаха всички в училище, беше поканила Мая в своята група от гимнастички. Хубавата Сузи беше по-голяма от Мая с две години, имаше най-дългата и лъскава коса в цялото училище и можеше да се премята през глава толкова бързо, че на човек свят му се завиваше, като я гледаше.
− Може да те вземем в групата, ако искаш − беше казала Хубавата Сузи на Мая. − Трябват ни дребосъци, за да бъде групата по-разнообразна.
Естествено, че Мая искаше! Е, щеше да е още по-добре, ако Хубавата Сузи й беше казала, че я взимат, защото е добра гимнастичка или интересно момиче, но и така ставаше.
− Тя нямаше да ни покани, ако не мислеше, че сме добри гимнастички и интересни момичета − каза Джесика този същия следобед, докато тя и Мая подтичваха към физкултурния салон, където щеше да се състои първата репетиция. Джесика беше приятелка на Мая, която също беше поканена да участва в съчетанието.
− Ами да! Ние сме единствените третокласнички, които Хубавата Сузи е поканила − каза Мая за стотен път.
− Дано само не ни викат “дребосъци” през цялото време! − тихичко каза Джесика.
− Сигурно няма − отговори Мая, въпреки че изобщо не знаеше какво да очаква.
Мая и Джесика влязоха в салона и веднага видяха групата гимнастички, които се разгряваха и си бъбреха весело. Хубавата Сузи оживено разказваше нещо, докато другите момиченца я слушаха. Тя беше облечена в лилаво трико за гимнастика, а безкрайно дългата й коса беше вързана на конска опашка. Беше наистина много хубава. Мая и Джесика се приближиха.
− Здравейте! − каза Мая малко плахо. Джесика само се усмихна срамежливо.
Хубавата Сузи прекъсна разказа си, изгледа двете момиченца, които я гледаха със страхопочитание, после сложи ръка на кръста си и въздъхна шумно.
− О, вие дойдохте най-сетне! − каза тя натъртено.
− Нали каза, че репетицията започва в 3 часа? − Мая почувства желание да се оправдае.
− Така ли ви казах? Е, ние започнахме по-рано. − Хубавата Сузи погледна към групата гимнастички, които слушаха с интерес. − Да ви кажа честно, мисля, че съчетанието ще се получи много добре само с пет човека − каза тя, като отметна опашката си. − Реших, че ще направим съчетанието без вас.
Стомахът на Мая се сви. Не, не, не, не! Нека това не е истина! Нека Хубавата Сузи да каже, че се шегува!
− Ама ти нали каза, че… − успя само да промърмори Джесика.
− Да, да, знам, че казах, че искам да участват повече деца − отговори с досада Хубавата Сузи. − Но вече не мисля така. Много сори!
Хубавата Сузи изобщо не изглеждаше “сори”, но все пак тя протегна ръка и се опита приятелски да потупа Мая и Джесика по главите.
− Училищният концерт на талантите не е шега работа. Такива дребосъчета като вас май само ще се пречкат. Хайде, чао!
Врът! Хубавата Сузи се завъртя с гръб към Мая и Джесика и продъл жи да разказва историята си на другите момиченца, все едно нищо не се беше случило.
Мая и Джесика постояха като замръзнали няколко минути, сякаш се надяваха, че Хубавата Сузи внезапно ще промени решението си и ще ги покани да останат все пак. Но тя беше погълната от разказа си и напълно беше забравила за тях. Другите гимнастички не казаха нищо, въпреки че една от тях се опита да им се усмихне, а друга ги гледаше със съжаление. Мая и Джесика се обърнаха и бавно си тръгнаха.