В КОЯТО СЕ ЗАПОЗНАВАМЕ С РОЗИЧКА И НАДНИКВАМЕ В НОВИНАРНИКА
Феята Розичка живееше на главната улица на град Феерия – града на феите. Къщичката й беше жълта като минзухар, с покрив от червени керемиди и с дървени балкончета, на които обикновено бяха метнати шарени черги. Безбройните цветя и билки на двора смесваха ароматите и цветовете си и образуваха градина като палитрата на развълнуван художник.
Стопанката на този приказен дом, Розичка, беше българска фея и закриляше всички български деца. Тя често гостуваше на българчета във всички краища на света, помагаше им в трудни моменти и им разказваше неща, които всяко българско дете трябва да знае.
Когато не пътуваше, Розичка се грижеше за къщичката и градината си и често посрещаше гости.
Сутрин Розичка ставаше рано, обличаше сукманчето си, измиваше лицето си с кристална вода от чешмата на двора и започваше да шета из къщичката си. Правеше си ароматен чай от липа и набързо приготвяше меки банички със сирене или пухкави мекици.
После Розичка изтупваше шарените си черги през терасата, избърсваше златистия прах от мебелите и наклаждаше весел огън в камината. Накрая тя поливаше цветята и билките в градината си, като ги милваше и им говореше нежно.
От всички цветя в градината на Розичка най-красиви бяха розите. Те цъфтяха от ранна пролет до късна есен, изпълваха въздуха със своя сладък аромат и навеждаха китните си главички над оградата, сякаш искаха да кажат нещо на минувачите. А те, минувачите, често-често се спираха пред къщичката на Розичка, за да се полюбуват на красивата градина и да си поприказват с веселата стопанка, която шеташе наоколо с венче от рози в косите.
Привечер от къщичката на Розичка се разнасяха прекрасните миризми на нейните прочути гозби и привличаха много феи и фейчовци с празни стомахчета и блеснали очи. Розичка посрещаше гостите си с усмивка и ги гощаваше с топла питка, свежа салата, вкусна боб чорба, или каквото там беше сготвила този ден.
Така живееше Розичка в своята къщичка в град Феерия. Но най-важната част от деня й беше, когато тя отиваше в своята работна стая и се зачиташе в Новинарника.
Новинарникът на Розичка беше една много дебела книга, от която Розичка научаваше всичко за българчетата по света. Новините в книгата се подновяваха постоянно и винаги бяха пресни и съвсем достоверни. Чрез Новинарника Розичка опознаваше българските деца, следеше спортните им състезания, празнуваше успехите им, научаваше за интересните места, където те живееха, и си записваше датите на училищните им представления, за да отиде на колкото се може повече. Но най-главното нещо, от което Розичка се интересуваше, беше дали българчетата по света са щастливи.
Когато Розичка научеше, че някое българско дете преживява труден момент, тя грабваше куфарчето си, което беше не по-голямо от орехова черупка, и се втурваше да помогне. Преди да отпътува, тя винаги оставяше ключа от къщичката си на своя съсед Серджо. Серджо беше италиански фейчо и закриляше всички италиански деца по света. Във Феерия той се славеше с това, че приготвяше най-хубавите спагети в целия град.
− Аз няма да влизам у вас, освен при някое извънредно събитие − винаги казваше Серджо.
− Както искаш − отговаряше Розичка. − Но ако се забавя няколко дни, моля те, не забравяй да полееш градината ми и да проветриш чергите.
Серджо пуфтеше и мърмореше, че му е неудобно да влиза в чужди домове, освен ако някое извънредно събитие не го налага. Но и двамата знаеха, че малко след заминаването на Розичка Серджо щеше да се втурне в кухнята й и да я претършува за лакомства.
Серджо не би го признал пред другите феи и фейчовци, но той обожаваше вкусотиите, които Розичка печеше в своята фурна. Баничките със сирене и курабийките с орехи му бяха любими. Розичка знаеше това и винаги му оставяше изобилни количества и от двете. Серджо ги излапваше с наслада и в името на доброто съседство винаги оставяше на тяхното място няколко парчета пица с пеперони.
*
Един ден Розичка както обикновено пиеше чай и четеше своя Новинарник, когато една история привлече вниманието й. Историята започваше щастливо, с едно много развълнувано момиченце, което щеше да участва в училищния концерт на талантите. Но нещо се беше случило и мечтите на това момиченце бяха попарени. Розичка прочете историята и след един миг вече беше грабнала куфарчето си и летеше към къщата на Серджо с ключ в ръка.