• Skip to main content
  • Skip to primary sidebar
  • Skip to footer

Зорница Иванова

Детски книжки с българска душа

  • Начало
  • Магазин
  • Разкази за деца
  • Откъси
  • Блог
  • Контакт

Дъждовен ден

Кратък разказ за деца

Автор: Зорница Иванова

Дъждовен ден - кратък разказ

   “Чук, чук, чук!”

   Дъждовните капки започнаха да чукат по прозореца. Тони погледна навън. Отначало само ръмеше, но скоро дъждът се засили.

   – Ау, какъв пороен дъжд! – каза мама. – Дано леля ти Силвия и Сашко пристигнат по-скоро!

   Пред къщата спря жълто такси. От него излязоха една жена и едно малко момче. Жената отвори голям чадър и се опита да хване момчето за ръка, но той се затича към къщата, като джапаше в локвите. Мама отвори вратата и пусна момчето да влезе.

   – Здрасти, Тони! – извика Сашко и се събу.

   – Здрасти, Сашко! – извика Тони. – Целият си мокър!

   – Като мокра кокошка! – каза Сашко и двамата се засмяха.

   – Защо като мокра кокошка? – попита Тони. – Защо не като мокър петел?

   – Ами, не знам, така е думата – отговори Сашко.

   Леля Силвия също влезе в къщата.

   – Най-сетне пристигнахме! Навън вали като из ведро!– каза тя и сгъна чадъра си.

   – Добре дошли! – каза мама. – Влизайте бързо на сухо! Направих кафе, а след малко ще има и топъл обяд.

   След като обядваха, Тони и Сашко обуха гумените си ботуши и изтичаха навън. Вече не валеше силно, а само ръмеше. На тротоара пред къщата имаше много локви. Първо момчетата се състезаваха кой ще прескочи най-голямата локва, а после – кой ще скочи в най-дълбокото и ще разплиска най-много вода. “Шляп-шляп!” – шляпаха ботушите им в дъждовната вода.

   Когато Тони и Сашко се прибраха, леля Силвия каза:

   – Вижте се на какво приличате! Мокри сте до кости!

   – Аз не съм мокър до кости! – отговори Тони. – Само кожата ми е мокра.

   – Така се казва – каза мама. – В стаята на Тони има сухи дрехи. Преоблечете се и елате да пиете горещ шоколад.

   – Ура! – викнаха момчетата.

   Вечерта, преди да заспи, Тони се ослуша:

   – Навън още капе – каза той.

   – Това е капчукът – обясни мама. – Когато вали, дъждовната вода се събира на покрива и капе на земята.

   – Мамо, аз обичам дъждовните дни – каза Тони.

   – Защо? – попита мама.

   – Харесва ми, че дъждът чука по прозореца и че мога да джапам в локвите. Но най-много ми харесва, че вкъщи е сухо и топло.

   След това Тони се сгуши под завивката, заслуша се в капчука и сладко заспа.

*

Игри и въпроси към текста

Провери дали разбираш думите в текста, които описват дъжда:

1. Кои изрази означават, че дъждът вали силно:

  • Навън ръми
  • Навън вали като из ведро
  • Навън вали пороен дъжд

2. Кои изрази означават, че някой е много мокър:

  • Мокър като кокошка
  • Мокър до кости
  • Мокър като петел

3. Как се нарича дъждовната вода, която се събира и капе:

  • Капчук
  • Локва
  • Река

4. Кои изрази описват най-точно как Тони разплисква водата в локвите с краката си:

  • Тони джапа в локвите
  • Тони тропа в локвите
  • Тони стъпва в локвите
  • Тони шляпа в локвите

А ти обичаш ли дъждовните дни? Защо или защо не?

***

Абонирайте се, за да ви известим когато публикуваме нови детски книги и разкази.

* indicates required
/* real people should not fill this in and expect good things – do not remove this or risk form bot signups */

Intuit Mailchimp

Основна странична лента

Footer

  • Facebook
  • Instagram

Copyright © 2025 · Author Pro on Genesis Framework · WordPress · Вход