Ако вървиш по пътя, по който те води сърцето ти, неизменно срещаш хора, които разбират и споделят мечтите ти. Един ден преди две години и нещо, Вероник ми писа за първи път, за да ми каже че е превела „Мая и концертът на талантите“ на френски – ей така, защото книгата много й е харесала. Това писмо постави началото на едно прекрасно приятелство и сътрудничество. Вероник от години изучава българския език, култура и традиции. Тя е почитател на българския фолклор и особено на певицата Нели Андреева. Онези от вас, които ще прочетат „Maya et le concert des talents“, ще се убедят, че Вероник успява да предаде историята с изключителен усет и уважение към българския дух на книгата. Помолих я да отговори на няколко въпроса, за да ви запозная по-отблизо с французойката, благодарение на която френското издание на „Мая и концертът на талантите“ стана реалност.
– Вероник, кога и защо реши да се занимаваш сериозно с български език?
– През март 2013 г. Още преди това се интересувах от чужди езици, учих угро-финските езици (унгарски, фински, естонски) – първо сама, а после в университета в Париж. Българският език е много различен, заради кирилицата. България ми изглеждаше толкова далечна, неизвестна и мистериозна – като българския език.
– Как мислиш, кои са най-големите прилики и разлики между българския и френския език?
– Най-голямата прилика между българския език и френския език е подреждането на думите в изречението. Също така в българския език има думи, които са подобни на френски, например фея (fée-fairy), концерт (concert), детектив (détective-detective). Съгласуването на прилагателните със съществителните също го има и в двата езика. Най-голямата разлика между двата езика е кирилицата. Също така спрежението на глаголите — в българския език има повече времена.
– Кое е най-трудното за теб в българския език?
– Най-трудно ми е спрежението и вида на глагола (несвършен и свършен вид), както и представките на глаголите. Трудно ми е произнасянето думи като “вкъщи“ или “хоро”. Някои букви са трудни за произнасяне, например „х“, „щ“, „ц“, “ъ”, които не винаги имат еквивалент на френски.
– Как откри книгата „Мая и концертът на талантите“?
– Открих книгата „Мая и концертът на талантите“, докато търсех български книги за деца. Исках да работя с езика, да чета, да превеждам и да се упражнявам. Случайно намерих книгата в Амазон, прочетох откъс в блога на Зорница и историята ми хареса. В началото мислех да преведа само първите глави, но бях очарована от историята.
– Как ти се стори работата по превода на книгата – трудна, забавна, интересна?
– И трите. Беше трудно, защото изреченията понякога са много различни на френски език. Съгласуването на времената – също. Беше забавно, защото героите от книгата заговориха на френски. Аз бях Мая, а писателката Зорница беше Розичка. Понякога подражавах на Мая в някои сцени, за да съм сигурна, че я превеждам точно. И Тими също ми беше забавен. Беше интересно, защото в книгата има и психология, като чувствата от героите и съветите от феята. Има действителни теми от живота – приятелство, ревност, вяра в в себе си, тъга и радост. Героите са вълнуващи и историята е увлекателна.
– Как успя да преведеш думите от българския фолклор, за които няма френски еквивалент?
– Думите от българския фолклор преводох с думи, които бяха близки до произнасянето на френски и също им дадох пояснение в края на книгата.
– Коя е любимата ти сцена в книгата?
– Много сцени са хубави, но любимата ми сцена е в глави 3 и 4, когато Мая се запознава с Розичка. Струва ми се, че самата аз, французойката, се запознавам с българката писателка, която е Розичка, и тя ми обяснява неща за България. В тази сцена е срещата с българската култура, с България и особено с българския дух.
– Защо смяташ, че книгата ще се хареса на децата във Франция – тези от български семейства, но и не само?
– Смятам, че историята е универсална за всички деца, защото засяга теми от живота. Децата от български семейства ще харесат историята, защото Мая е като тях – свързана е с България, но живее в друга страна. Френските деца ще могат да се запознаят с България, с българската култура, да научат много неща за България и българите и да открият магията на България.
– Какво би пожелала на читателите на френското издание на „Мая и концертът на талантите“?
– Пожелавам на читателите на френското издание да почувстват българския дух както аз го чувствах докато четях книгата на български и я превеждах на френски. И, разбира се, надявам се читателите да си прекарат чудесно в компанията на Мая, феята Розичка и другите герои.
– Сега, след като първата ти преведена книга от български език е факт, какви са мечтите ти за близкото бъдеще?
– Ще продължа да усъвършенствам българския си език, ще чета и ще превеждам. Може би ще работя с български език и устно. Също така ще се върна в университета в Париж, за да продължа да изучавам българската история и култура.
*
На този линк можете да научите повече за книгата „Мая и концертът на талантите“, както и да прочетете първите три глави (на български език).