Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против Св. Валентин. Но по това време на годината един друг празник ми разтуптява сърцето още повече – Трифон Зарезан. Дали защото се гордея с древната винарска традиция на България, или защото е пропит с българска автентичност и дъх на земя, напомнящ на разказ от Елин Пелин, Трифон Зарезан е един от любимите ми празници.
Понеже живея в чужбина, рядко ми се удава случай да празнувам Трифон Зарезан така, както подобава. Но преди няколко години аз, съпругът ми и децата ни имахме възможност да участваме в празника не къде да е, а в сърцето на един от нашите прочути винарски райони – Мелник. Точно за този ден искам да ви разкажа накратко – такъв, какъвто го помня.
Мястото на събитието е Вила Мелник – красива семейна винарна, която се белее сред декари лозя, на фона на синята снага на Пирин планина. Гледката ми спира дъха и аз за стотен път се питам как в нашата уж малка България има толкова много простор и усещане за безкрайност. Студеният въздух пощипва, но слънцето вече гали колебливо и няма съмнение, че пролетта е близо и земята се пробужда.
Пред винарната цари оживление. Дошли са хора от съседното село – Хърсово, както и гости и туристи като нас. До лозето вече е натъкмена маса, на която са подредени Библията, погача, мед и менче с вода, за благословия. Скоро пристига свещенник и церемонията започва – той чете кратка молитва, а всички ние, в тълпата, споделяме надеждата на стопаните за добра година и богата реколта.
След това иде време за „зарязването“ на лозята. Аз, както много други гости и туристи, нагазвам в лозето. Опитен лозар, облечен в българска народна носия, ми показва как се зарязва и казва, че „зарязването“ ще направи лозята по-силни и ще им помогне да дадат по-добър плод. Аз, градското чедо, подкастрям клонките и се влюбвам в този миг, в тези стари лози, в кафявата суха почва, която ги храни, и в лозарите, които благородно помагат на хора като мен да се докоснем до природата и хилядолетната българска лозарска традиция.
Когато Сет, аз и децата сме „зарязали“ толкова лози, колкото можем (което не е много), се включваме в тържеството, което вече е започнало пред винарната.
Пищят гайди и думкат тъпани. Момичета и момчета в пъстри носии извиват хоро. Децата ближат захарни петлета, а възрастните опитват миналогодишни вина. Слънцето се покатерва още по-високо в небето и облива лозята с мека светлина. Райски гледки, добри хора, песни и танци от сърце и дъх на земя – очи да ти се ненагледат и душа да ти се ненапие!
Приятели, това е моят спомен за Трифон Зарезан, който неотдавна празнувахме в България. А вие празнували ли сте този празник? Ще се радвам да споделите в коментарите.
Зорница Иванова
[simple-author-box]