Като родители, които отглеждат децата си в чуждоезична среда или в двуезичен дом, много от нас често си задаваме въпроса дали детето може да научи еднакво добре всички езици, които го заобикалят.
Отговорът е “да”. Едно дете е напълно способно да научи два, три, а дори и четири езика. Условията, които трябва да са налице, са:
- Всеки от родителите трябва да говори на детето само на родния си език.
- Детето трябва да е мотивирано от някаква причина да научи езиците.
- Трябва да има потвърждение за необходимостта от езиците, по възможност от хора или ситуации извън дома.
Ако в дома се говори повече от един език, още преди да започне да говори, детето са научава да “разделя” двата езика. Поради това разделяне е важно всеки родител да говори на детето само на родния си език.
КОГА СЕ “ОТВАРЯ” “ПРОЗОРЕЦЪТ” ЗА УЧЕНЕТО НА ЕЗИЦИ
В детството има няколко периода, които са най-благоприятни за ученето на езици:
Най-благопрятният период, в който детето може да научи родните езици на родителите си, е в най-ранното детство, а именно до 3-годишна възраст.
Установено е, че “прозорецът” за учене на език се “отваря” когато детето е на около десет месеца. Естествено, бебетата чуват много по-рано от тази възраст, но на тази възраст те започват да имитират звуците, които чуват, и да свързват тези звуци със значението на думите.
В първите три години от живота си бебетата учат езици с изключителна бързина. На три-годишна възраст те вече са заучили основната структура на изреченията, основната граматика, както и са запаметили много думи, необходими за тяхното физическо и емоционално оцеляване.
Следващият най-благоприятен период за учене на езици е между 2 и 7-годишна възраст. На тази възраст детето също може с лекота да научи и трети език. Обикновено това е езикът на средата (ако този език е различен от родните езици на двамата родители).
Ако родителите желаят детето да научи допълнителен език, който не е нито роден език на родителите, нито език на средата, най-подходящото време за това е между 10 и 13-годишна възраст. Преди детето започне да учи този допълнителен език, родителите трябва да се уверят, че то вече има добра основа в езика или езиците, които се говорят вкъщи. Тази основа се постига като детето се научи не само да говори, но също и да чете и да пише на поне един от двата езика.
КАК ДА УЧИМ ДЕТЕТО НА РОДНИЯ СИ ЕЗИК
Родителите, които отглеждат детето си в чуждоезична среда и искат да го научат на своя роден език, трябва да знаят, че това изисква усилия, които не се изчерпват с това да му говорят на този език. Това важи с още по-голяма сила в случаите на смесени бракове, когато родният език на единия родител съвпада с езика на средата.
Когато единият родител говори езика на средата, родителят, който говори недоминиращия език, трябва да положи усилия детето да чува този език достатъчно, за да има възможност да го научи.
Някои от начините, по които родителят може да направи езика по-голяма част от живота на детето си, са:
- да му говори само на родния си език
- да му чете книжки и да му пее песни на родния си език
- да му показва филми на родния си език
- да го запознае с други деца и възрастни, които говорят този език
- да го води в родната си страна, за да може детето да общува със своите роднини там
Много е трудно, дори е невъзможно, език и култура да бъдат разделени. Без да е запознато с културния контекст на езика, на детето ще му бъде трудно да разбере значението на някои думи. Затова е важно децата редовно да посещават родната страна на родителите си, за да могат да практикуват езика в естествената му среда.
КОГА ЗАПОЧВАТ ТРУДНОСТИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ
Проблемите с ученето на езика или езиците на родителите започват когато детето започне да усеща нагласите на обществото, в което живее. Понякога това общество може да смята един език за “по-престижен” от друг език. Ако детето усеща, че езикът на родителите му не се смята за важен или престижен, това ще повлияе отрицателно на мотивацията му.
Положението се усложнява и когато детето започне да си играе с други деца, които не говорят езика или езиците, на които го учат родителите му. Детето не иска да бъде различно от другите деца и затова започва да отказва да говори езика, който е чужд на неговите приятели, особено ако те му се подиграват.
Това е моментът, в който много родители се отказват. Други родители пък се опитват да постигнат компромис, като говорят с детето на езика на приятелите му когато те са наоколо и му говорят на родния си език когато са сами вкъщи. Това не е добра тактика, защото детето губи практиката, както и мотивацията да говори на родния език на родителя си.
Затова, въпреки трудностите, родителят трябва да прояви постоянство и да продължи да говори на детето само на родния си език. Нещо повече – родителят трябва да отказва да разговаря или да отвръща на молби от страна на детето, освен когато детето се обръща към него на родния му език. По този начин детето ще има мотивация да продължи да учи езика на всеки от родителите си.
КАК ДЕТЕТО МОЖЕ ДА НАУЧИ ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ ЕЗИК
Когато детето достигне училищна възраст, ако родителите го запишат в училище, в което се говори на трети език, детето с лекота ще научи и този език. Детето ще научи езика или езиците на своята среда (приятели, училище, страна), без помощта на родителите си.
Представете си дете, което живее в Швеция, посещава английско училище, а у дома баща му му говори само на португалски, а майка му му говори само на финландски. Това дете ще научи четири езика: английски, шведски, португалски и финландски.
Разбира се, за да запази всичките четири езика, детето трябва да продължи да ги говори редовно през живота си, защото езикът трябва да бъде практукуван, за да не бъде забравен.
***
Не е лесно да предадем своя роден език на децата си, които растат в чуждоезична среда, но не е невъзможно. Усилията, които полагаме, за да научим децата си да говорят, пишат и уважават българския език, ще бъдат възнаградени утре, когато децата ни израснат уверени граждани на света, които общуват свободно и се чувстват у дома си на повече от едно място.
Зорница Иванова
По материали от The Linguist List
[simple-author-box]