В навечерието на новата година, по стар български обичай, в много семейства кипи радостна суетня около направата на сурвачките. С тях, сутринта на 1-ви януари, децата ще пожелаят на семействата си здраве, радости и успехи през новата година. От тази статия научаваме повече за българския обичай “Сурваки”, както и за това с какво да украсим сурвачката си.
“Сурваки” е името на стар магически български обичай, който се изпълнява сутринта на първия ден от Новата година. Народът вярва, че сурвачката, която е украсено с вълна, сушени плодове, пуканки и парички дряново клонче, има силата да дарява здраве и берекет.
Сурвачката се прави в последните дни на декември. Избира се дряново клонче, защото дрянът се слави със своята жилавост и здравина. По дряновата пръчка се правят кръгове, чийто смисъл е затварянето или ограждането на магията за здраве и плодородие, за да остане тя в дома за цялата следваща година.
Дрянът, който дори в най-студената зима винаги е отрупан с пъпки, е символ на пролетта и младостта. Неговите плодове узряват най-късно, което пък се смята за символ на мъдростта.
сн. „Родна Стряха – Торонто“
По сурвачката се закичват монети, които са символ на материалното благополучие. Нижат се пуканки, царевица или други семена с пожелание за плодородие и изобилие на нивите. Червените вълнени конци са символ на здраве. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. На върха на сурвачката се поставя ябълка – отново като символ на плодородието. В украсата често присъстват бяла вълна и чесън, които гонят злото далече от дома и стопаните му.
Сурвакарите са групички от деца или ергени, които обикалят къщите на роднини и съседи и сурвакат или символично удрят със сурвачката по гърба на домакините като наричат специалнни заклинания за здраве и берекет за стопаните на дома и за цялата им челяд.
Едно от сурвакарските заклинания звучи така:
Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Пълна къща със коприна!
Живи, здрави догодина,
догодина, до амина!
***
Автор: Жени Попова, създател на „Родна Стряха – Торонто“
За “Родна Стряха – Торонто”:
“Родна Стряха – Торонто” съществува от март 2015 година и е авторски проект на Жени Попова – логопед и психолог. Проектът е насочен към българчетата, живеещи в Торонто и е с фокус към развитие на дечицата в две основни направления – приложно изкуство и езикознание.
В нашите ежеседмични съботни литературни ателиета дечицата научават 2 приказки на български език. Приказките представяме под формата на драматизация и често използваме куклички за куклен театър, а така също и куклено-театралнии декори, след което децата участват в литературен разбор и дискусия относно героите, поуката и случващото се в приказките.
В минутите ни за труд и творчество ние плетем и шием, правим си куклички за куклен театър, накити, сурвачки, кукерски маски, мартенички, великденски яйца, картички и много други от различни материали на приложното изкуство и винаги във връзка с темата на приказките. Изработваме различни предмети, свързани с бита на българина и отново по темата на приказките. Разучаваме традиционни български игри като „Кральо, Портальо“ и „Пускам, пускам кърпичка“.
Нашият учебен календар е свързан с българския традиционен календар и историята на нашата родина и затова ние пресъздавеме различни народни обичаи (Коледуване, Сурвакане, Лазаруване и други). Срещаме и беседваме с видни български културни деятели – българи родолюбци, живеещи и гостуващи в Канада.
Психо-динамичните игри за развитие на родната реч, които също са авторски проект на Родна Стряха, са с цел затвърждаване на наученото. Отделяме време за тях в нашата 20-минутна музикална пауза, в която пеем и танцуваме.
Всички любопитни главички, които участват по нашите проекти през учебната 2016/17г., се докосват най-вече, но не единствено, до естествени материали като дърво и вълна, които са неизменна част от бита на българина.