Лазаровден е бил един от най-обичаните и чакани празници за момите по българските села. В българския бит, празникът е свързан с прехода към моминството, с любовта и задомяването. Много от момите, които лазаруват, планират да се омъжат идната есен или зима.
Лазаровден се празнува в последната събота преди Великден.
В християнския календар Лазаровден отбелязва едно от големите чудеса, извършени от Иисус Христос – възкресението на неговия приятел Лазар. Лазар е покровител на нивите, горите и пасищата. Ето защо, освен романтичното значение на празника, което му е придал народът, Лазаровден е празник и на берекета и изобилието.
Дни преди Лазаровден, момите в селото се събират, за да си припомнят традиционните песни и ритуали, които се изпълняват на Лазаровден. На момичетата помага по-възрастна жена, която знае песните и обичаите. Тъй като през Великите пости не се играе хоро, тези сбирки са единствената забава за момичетата и те ги очакват с нетърпение.
На Лазаровден момите се обличат гиздаво. Много от тях взимат назаем дрехи от млади невести. Закичват се с пендари и гердани, които да дрънкат когато играят хоро, а главите си накичват с наниз от старовремски пари, изкуствени цветя и пера.
Първо из селото тръгват групи от малки момиченца. За малките лазарки лазаруването е весела игра, която ги подготвя за бъдещо момеене. Малките лазарки обикалят селото до обяд. След това по къщите тръгват големите лазарки, които обикалят и на следващия ден – Връбница.
Лазарките посещават всеки дом в селото с изключение на домовете, където наскоро е имало починал. Във всеки дом лазарките играят хора и изпълняват песни. Изборът на всяка лазарска песен е в зависимост от посетения дом, членовете на неговото семейство и желанието на домакините. В своите песни, лазарките възпяват щедростта на стопанина на къщата, щастието на младата женена двойка, здравето на малкото детеце, красотата на младата булка и още много. За благодарност, стопаните на къщата даряват лазарките с яйца и дребни пари.
Лазарският ритуал “бунец” е съществувал, под една или друга форма, в повечето части на България. При този ритуал в моминската лазарска група има две централни действащи лица – “бунек” и “булка”. “Бунекът” е мома, предварително избрана за водачка. В случая тя играе ролята на младоженец. Момата е облечена с мъжка риза, с калпак на главата, окичена с булчински накит или пешкир, с венец от цветя и с много нанизи стари монети на врата. В дясната си ръка “бунекът” държи дървена сабя с окачени на нея кърпи. “Булката” е 8-10 годишно момиче, облечено в булчински дрехи и забулено с червена кърпа. Ритуалният танц на лазарките се нарича „боенек” – буйно несключващо се хоро, със “захвичване” (засилване), чиято основна идея е женитбата. Докато играят хорото, лазарките подскачат високо – да растат високо посевите, да се плодят домашните животни.
Бунецът завършва с обреда “кумичене”. Лазарките отиват с песни до реката и хвърлят венчета от върба или залъци от хляб във водата. Момата, чието венче или хляб изпревари останалите, става „кумица” и до Великден се ползва с особено уважение от страна на останалите лазарки. Лазарките тържествено отвеждат кумицата до дома й, където игрите и песните продължават и се устройва обща трапеза.
Привечер на Връбница на мегдана се играе последното лазарско хоро. На него се ловят не само лазарките, но и други девойки и момци. Там, на мегдана, много момци и възрастни жени избират своите бъдещи невести и снахи.
Зорница Иванова
Източник: Бг Патриаршия
[simple-author-box]