Благовещение е един от големите народни и християнски празници. Според Светото писание, на този ден архангел Гавриил се явил на св. Богородица и й известил, че след девет месеца тя ще роди Иисус Христос, Божи син и очакваният Спасител на хората. Оттам иде и името на празника – Благовещение, Блага Вест.
Заедно с християнския празник Благовещение, българите честваме и народния празник Благовец. Благовец бележи началото на пролетта и на този ден се изпълняват много обреди за здраве, благополучие и изобилна реколта през годината.
Старо поверие е, че на Благовец идва пролетта. Лястовичките се връщат от топлите страни, за да донесат вестта, че зимата си отива. Мечките се събуждат от зимния си сън и отиват да се къпят в реката, а водата след тях става лековита.
На Благовец кукувицата се обажда за първи път след зимата. Затова и старото име на празника в някои райони е “Кукувден”. Народното поверие заръчва, че щом човек чуе за първи път кукувицата, трябва да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Ако момите успеят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата, и я сложат в пазвата си, това ще им помогне скоро да се задомят.
Момите обхождат къщите на групички и пеят обредни песни, които се пеят единствено на Благовец. В своите песни момите шеговито обещават на ергените гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в задявките на младите се вплита и надежда за плодородие през новия сезон.
Според старо народно поверие, на Благовец в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат самодивите. Самодивите зимуват някъде накрай света, но се връщат когато пукне пролет. Те ревниво пазят своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна територия и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-много трябва да внимават девойките, защото те рано-рано сутрин ходят да наливат вода на ручея.
На Благовец змиите и гущерите се събуждат от зимния си сън и изпълзяват навън. Българите почитат змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Грях е да се убие змия, но може да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно, на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни обикалят двора на къщата, размахват запалени факли и дрънчат с тенекии и звънци, като изричат заклинанието: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”.
На Благовец децата и младежите прескачат запаления огън, за да не ги хапят змиите през лятото. Жените не шият, за да “не ги дупчат змиите” и не месят хляб, “че ще се свие зъмя на него”.
На тържествената трапеза на Благовец за първи път през годината се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец. Нарежда се още салата от лук, джоджан и магданоз. Въпреки Великденския пост, се прави изключение и се поднася печена или варена риба, заедно с пита и лучник.
Зорница Иванова
Източници: Bulgarian Folklore, Darik News
[simple-author-box]