Като българи, израснали в България, ние още от детството си сме подскачали на хорото на сватби, рождени дни, нови години и семейни тържества. Дори и онези от нас, които иначе не танцуват много, могат да изиграят поне едно хоро. Но въпреки неизменното присъствие на българските народни танци в живота ни, много от нас започваме да разбираме и ценим тяхното значение чак когато се отделим от родината.
Не случайно почти всяко българско общество по света има танцов ансамбъл, а в българските училища в чужбина децата се учат на народни танци наред с българския език, история и география. Всяка година на 3-ти март пред сградата на Кметството в Чикаго наши сънародници извиват българско хоро. Такива хорá неведнъж са се извивали и в Лондон, Берлин и още много други градове по света. Чрез българските народни танци ние, българите, представяме част от своята култура пред света, а и самите ние се чувстваме по-близо до България.
Когато представям книгата си “Мая и концертът на талантите” (в която едно българско момиченце в Чикаго и нейните приятели играят хоро на училищния концерт) аз винаги питам моите малки читатели дали те самите умеят да играят български народни танци. По мои наблюдения, българските деца в чужбина отговорят с “да” по-често, отколкото децата, които живеят в България. Интересно, не мислите ли?
И така, защо? Защо българските народни танци имат такава притегателна сила за нас – българите в чужбина? Защо много български родители в чужбина насърчават децата си да играят народни танци? Вероятно всеки от нас интуитивно знае отговора, но аз ще се опитам да изброя няколко причини тук. Ако изпусна нещо важно, моля да го добавите в коментарите.
Българските народни танци са част от българското културно наследство
Веднъж, когато представях книгата си пред българчета и техните родители в Хамбург, попитах какво е нужно, за да изиграем едно хоро. Освен “Да знаем стъпките!”, отговорите от публиката бяха: “Гайда!”, “Тъпан!”, “Народни носии!”.
И наистина, народната музика и традиционните български облекла съпътстват всяко българско хоро. Затова, когато едно дете разучава български народен танц, то се запознава не само със стъпките, но се докосва и до самобитната култура на България.
Българските народни танци са прозорец към душата на българина
Българските народни танци, в съчетание с българските народни песни, отразяват традициите и обичаите на българския народ. Множество традиционни обреди се извършват чрез песни и танци. Само няколко примера са Лазаруване и Благовец (Шопската етнографска област), молебен за дъжд “Пеперуда” (Северняшка етнографска област) и нестинарските игри (Тракийската етнографска област).
Запознаването с българските традиции и обреди помага на детето по-добре да опознае българския народ, с неговите вълнения, вярвания и грижи.
Българските народни танци са мислено пътуване из България
Дори и съвсем начинаещите танцьори бързо разбират, че българските народни танци от различните области на България са доста различни едни от други. Танците на родопчанина разкриват трудолюбието и уважението му към хляба. Танците на тракиеца – увереността и самочувствието му като стопанин на плодородна земя. Танците на шопа – чувството му за хумор и неспокойния му дух. Така, чрез българските народни танци, детето неусетно научава повече за бита и нравите в различните краища на България.
Българските народни танци са здравословно занимание
Освен че хранят душата и ума на българчето, българските народни танци изграждат и силно и гъвкаво тяло. Само този, който не е играл народни танци, не знае каква сила, издържливост и дисциплина изисква усъвършенстването на едно българско хоро.
Българските народни танци са връзка с българската общност
Понеже хорá се вият там, където има българи, народните танци осигуряват на българчето в чужбина общуване с деца като него. А дори и за най-добре адаптиралото се в новата среда българско дете принадлежността към българската общност е нещо специално. Там то слуша българска реч и похапва български гозби. Там то неусетно попива културата на своята далечна родина. Там то винаги е сред свои.
Зорница Иванова
Снимки: Българско неделно училище „Родна реч“ – гр. Бремен
Прочетете откъси от книгата „Мая и концертът на талантите“, в която едно българско момиченце в Чикаго се научава да вярва в собствените си сили и успява да организира приятелите си, за да участват в концерта на талантите с едно българско хоро. Книгата спечели националната награда „Южна пролет“ през 2018 г. за най-добра книга за деца от дебютиращ автор.
[simple-author-box]