Празникът на Баба Марта е свързан с посрещането на пролетта и с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Закичването с мартеници на първи март е многовековна традиция, която води началото си още от времето на траките.
Ето някои от древните вярвания, които стоят зад този любим български обичай:
Баба Марта е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях и често се гневи, затова и времето през март месец често се разваля.
На първи март стопанката на къщата почиства основно преди изгрев слънце и простира навън червена тъкан. Вярва се, че Баба Марта ще се зарадва на червения цвят и ще бъде благосклонна към къщата и обитателите й.
Баба Марта е известна с капризния си нрав – когато се смее, слънце грее, а когато се сърди, облаци закриват слънцето – затова и хората гледат да й угаждат и да не я гневят. На първи март младите хора излизат навън, за да ги види Баба Марта и да се зарадва. Възрастните жени не излизат, за да не ядосат баба Марта.
Баба Марта е много благосклонна към хората, които носят мартеници. Затова всички се закичват с мартеници, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.
Много години, а дори и днес, мартеницата се смята за амулет. Освен че развеселява Баба Марта, хората вярват, че мартеницата предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от “злите сили” на отиващата си зима.
Мартеницата представлява усукани бял и червен вълнен конец. Белият цвят е символ на невинност, чистота и радост. Червеният цвят е символ на здраве, жизненост и любов.
Открай време на плодородни дръвчета и на детски ръчички се връзва червен конец, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е ролята на червения конец и в мартеницата.
Конците на мартеницата се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва разни символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), или паричка (за благополучие).
Мартениците се носят на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони семейното положение определя къде се поставя мартеницата. Неомъжените девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, ергените ги носят на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.
Човек сваля мартеницата си когато види цъфнало дръвче и трябва да я върже на дървото, за да бъде то плодородно. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката, трябва да се свали когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо.
Честита Баба Марта, приятели! Нека се закичим с мартеници и да зарадваме Баба Марта, за да ни дари със здраве и благополучие!
Зорница Иванова
Източници: Wikipedia, Български традиции и обичаи, BalkanFolk
[simple-author-box]