Бъдни вечер е един от най-обичаните и най-уютни семейни празници. Хората от близо и далеч се връщат при семействата си, за да празнуват Рождество Христово и да си пожелаят всичко най-хубаво за идната година. На Бъдни вечер изпълняваме ритуали и традиции, които се спазват в българските семейства от векове. В тази статия изброяваме някои от тези ритуали и тяхното значение.
Бъдни вечер е денят преди Рождество Христово. Нарича се така, защото на този ден хората се молят и си пожелават всичко най-добро за бъдещето. Бъдни вечер е посветен на дома, семейството и огнището.
Преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва в огнището специално дърво, наречено бъдник. Дървото е крушово, дъбово или буково. То остава да тлее през цялата нощ и да поддържа огъня жив. В предварително издълбана в дървото дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен, бъдникът се смята за миросан и осветен. Този обичай е останал от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването, българите запазили този обичай, но палели миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, която се поставя в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. Сламата напомня за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. От сламата, върху която е вечеряло семейството, напролет се сплитат венци и се окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Ястията на трапезата са нечетен брой и са постни. Те са седем, колкото са дните в седмицата, или девет, колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната пък държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината.
Масата се отрупва с всичко, което се произвежда в домакинството: жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб или ориз, ошаф, туршия, лук, чесън, мед, орехи, плодове, вино.
На трапезата на Бъдни вечер задължително се поднася пита. Тя винаги е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. В нея се замесва пара и на когото се падне тя, той ще е късметлията през годината.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата и цялата къща с тамян. Според вярването, тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджули и магьосници отслабва. Преди вечерята се казва молитва.
Най-възрастният в семейството разчупва питата с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. От обредния хляб се отчупва и на домашните животни. Момите пък слагат залък от питата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки колачета, с които на другия ден се даряват коледарите.
По време на вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото или града на глад. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината.
Трапезата не се вдига цялата нощ, така че, ако непознат пътник почука на вратата, той също да може да си похапне. Също има поверие, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости. На 25 декември, Коледа, трябва да се яде блажно.
В нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, коледари посещават къщите и коледуват. Коледарите са дружина от момци, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“. Те са облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди.
Коледуването се извършва само от полунощ до изгрев слънце – според народа тогава се появяват караконджули, вампири и таласъми, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По изгрев слънце песните губят тази магическа сила, затова коледуването спира.
Коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни за всеки един от членовете на семейството поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина с колачета, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение, а друга част продават или даряват за църквата, училището и читалището.
Зорница Иванова
Източници: Академика, Wikipedia
[simple-author-box]