Откъси от „Мая и концертът на талантите“

Posted on by

 

Откъс от Глава 3

В която ставаме свидетели на едно запознанство в облаците над Чикаго

Мая, майка й, татко й и малкото й братче Тими живееха в апартамент на 33-ия етаж на една много висока сграда в центъра на Чикаго. Обикновено от апартамента се разкриваше красива гледка към града и към Чикагската река, но понякога, когато небето се намръщеше, през прозорците се виждаше само мъгла. В такива дни на Мая й се струваше, че живее в облаците.

В тази мъглива зимна вечер Мая седеше в стаята си в облаците над Чикаго и си рисуваше. Тя все още беше тъжна и докато рисуваше, си помисли колко хубаво би било да има някой, който да й прави компания и на когото да разкаже какво се беше случило този ден. Точно тогава откъм прозореца се чу нежно гласче:

− Какво рисуваш?

Мая толкова много се стресна, че подскочи! Погледна към прозореца, откъдето се чу гласчето. Там съвсем спокойно беше седнала една мъничка фея и я гледаше любопитно.

− Здравей, аз съм Розичка – усмихна й се тя. − Какво рисуваш?

Говореше й така, все едно бяха стари приятелки. Беше си провесила крачетата от ръба на перваза и ги поклащаше лекичко. Розичка беше висока колкото една педя, имаше нежно личице и две крилца на гърба, които се подаваха през две цепки на топлото й яке. Беше обута с ботушки за сняг, на главата си имаше плетена шапчица и носеше малко куфарче. О, и още нещо – феята говореше на български!

− Ти… – Мая заекна. Не можеше да повярва на очите си. Истинска фея в нейната стая!
− Какво аз? − попита Розичка закачливо, литна към Мая и надникна над рамото й. − Много хубава рисунка, харесва ми! Това дървета ли са?
− Ти си фея! − избъбри Мая задъхано.

Розичка се разсмя от сърце. Смехът й звучеше като нежна камбанка.

− По крилцата ли ме позна? − пошегува се тя и запърха с крилца.
− Да, а също и защото си малка и приличаш на момиченце − каза Мая.
− Браво! Да, аз съм фея. Но я да видим можеш ли да познаеш каква точно фея съм! Чакай малко!

С тези думи Розичка отвори куфарчето си. Мая се облещи – толкова много неща имаше в това мъничко като черупка куфарче. Вътре се виждаха най-миниатюрните цветни дрешки, кожени пантофки и даже някакви цветя.

Розичка бързо свали топлото си яке, ботушките и шапката си. Мая видя, че феята беше облечена в бяла ризка и черно сукманче с избродирани цветни шевици по тях. Розичка разрови куфарчето си и измъкна от него кожени обувчици и венче от розички. Тя обу обувчиците и си сложи венчето на главата. След това кацна на един от рафтовете с книги, за да може Мая хубаво да я огледа. Бузките й бяха кръгли и румени, а очите й блестяха весело.

− Е? – каза тя. − Сега можеш ли да познаеш каква фея съм?
− Феята на розите? − предположи Мая несигурно.
− Не е лоша идея − каза Розичка. − Но не позна съвсем. Аз съм българската фея.

Мая плесна с ръце.

− Ей, как не се сетих! − извика тя. − Ти говориш на български!
− Точно така! И съм облечена с българска носия, а на краката си имам цървулки. − Розичка вдигна краче.
− Знам, знам, знам! − Мая заподскача развълнувано. − И аз веднъж носих българска носия, когато играхме хоро в българското училище.
− Много хубаво! − Розичка кимна доволно.
− А венчето от рози за какво е? − попита Мая.
− О, то е много специално. Розичките в него са от Розовата долина в България, където растат най-ароматните рози на света. Виж колко хубаво ухаят!

И Розичка литна чак до носа на Мая, така че тя да може да помирише розичките в косата й. Момиченцето вдъхна аромата им − беше нежен и сладък.

− Ммм! − Мая вдъхна още веднъж. − Миришат малко като парфюма на мама.
− Да − кимна Розичка. − Маслото от българските рози се слага в най-хубавите парфюми.
− Брей! – учуди се Мая.

Изведнъж Мая се сети, че не се беше представила.

− Аз съм Мая − каза тя. − Приятно ми е!
− На мен също! − Розичка се засмя и направи пирует във въздуха, както си летеше.

***

Откъс от Глава 5

В която разбираме за какво могат да послужат един океан желание и една капка смелост

− Безнадеждно е − въздъхна Мая и внимателно отпи чай от чашката. Чашката беше толкова малка, че Мая се страхуваше, че ще я глътне, без да забележи. − Хубавата Сузи вече реши, че няма да бъдем в нейната група.

− Ха! − каза Розичка. − Че това не е единствената ти възможност! Можеш да участваш и сама.

− О, не, не! − Мая поклати глава. − Не мога да жонглирам, да правя фокуси или да свиря на инструмент. Мога малко да пея и да танцувам, но не искам да го правя сама. Най-хубаво е да си в група.

Розичка бавно пиеше чая си и се потупваше с пръст по носа. Тя винаги докосваше върха на носа си, когато размишляваше, защото така й идваха най-добрите идеи. Сякаш носът й беше някакво вълшебно копче, което караше главата й да ражда най-умните и интересни хрумвания. Ето че и този път копчето свърши работа.

− Има още една възможност − каза тя накрая.

− Каква? − Мая любопитно надигна глава.

− Ще си събереш собствена група.

− Ама… − Мая беше слисана. − Нали някой трябва да води групата?

− Ти ще я водиш, естествено! − Гласът на Розичка беше толкова твърд и решителен, колкото беше възможно за такава мъничка и крехка фея. От вълнение бузките й се бяха зачервили още повече. Както си беше с чаша чай в ръка, тя литна във въздуха и застана пред лицето на Мая. – Ти ще си лидерът. Какво ще кажеш?

− Не знам дали ще мога − поколеба се Мая. − Не съм чувала някой друг третокласник да води група.

− Чудесно! Ти ще си първата! − Розичка едва сдържаше вълнението си. − Какво трябва да направиш, за да си събереш група за концерта?

− Чакай да видим − Мая погледна към тавана. − Трябва да реша какво ще изпълняваме, да поканя и други деца да участват с мен и да организирам и водя репетициите.

− Нищо работа! − отсече Розичка. − Ще се справиш! Трябват ти само един океан желание и една капка смелост.

− Един океан желание и една капка смелост ли? − Мая я погледна объркано.

− Да, току-що го изчислих − каза Розичка. − Ние, феите, можем да изчисляваме с абсолютна точност какво е необходимо за изпълнението на една добра идея.

− За какво ми е един океан желание? − попита Мая.

− Защото не е лесно да събереш група и да подготвиш изпълнение, но ще се справиш, ако силно го желаеш − отговори Розичка. − Един океан желание е много нещо и ще ти стигне.

− А капката смелост? − попита Мая.

− Тя ти е нужна, за да направиш първата крачка. Всяко начало е трудно − каза Розичка.

− И откъде ще ги взема тези неща − желанието и смелостта?

− О, те трябва да дойдат от сърцето ти.

***

Откъс от Глава 6

В която има много тропане и броене

Розичка потупваше с краче и отново натискаше нослето си с пръст. Личеше си, че крои нещо.

− Кое ти е любимото хоро, Мая? − попита тя.

− Всичките ги харесвам − отговори Мая.

− Искам да те науча на моето любимо хоро! − каза Розичка. − Казва се Шопска копаница. Публиката никога няма да го забрави. Гледай!

Отнякъде отново се чу народна музика, Розичка скокна и се впусна да играе Шопска копаница. Крачетата й, обути в цървулки, ситно тропаха по перваза на прозореца и от време на време подритваха. Розичките във венчето й весело подскачаха. Хорото я водеше ту напред, ту назад. Мая я гледаше като омагьосана. Искаше й се и на нея да скочи да играе, но не знаеше стъпките.

− Е, какво мислиш? − попита Розичка, когато музиката спря.

− Много ми харесва! Весело хоро е − отговори Мая.

− Да, шопските хорá са едни от най-скокливите − каза Розичка. − Винаги, когато играя това хоро, си представям как момите и момците са го играли на площада на селото и са се веселили. Били са облечени в най-хубавите си носии, а момичетата са закичвали косите си с цветя.

− И ние трябва да се облечем така! − викна Мая.

− Непременно! − съгласи се Розичка. − За да бъде едно хоро хубаво, танцьорите трябва да са облечени в народни носии. Ще вземеш назаем носиите от твоето българско училище.

− Добре! − каза Мая. − Кога ще ме научиш да играя хорото?

− Още сега! − заяви Розичка. − Ти си българче и българските хорá са ти в кръвта. Ще го научиш за нула време. Хайде!

Цяла вечер Розичка учи Мая да играе Шопска копаница. Мая бързо научаваше стъпките и се забавляваше. Веселият ритъм я гъделичкаше и я подканваше да играе. Тя броеше “раз-два-триии-четири-пет” и играеше ли, играеше. Кой знае защо, Розичка беше започнала да говори на шопски диалект и й казваше да “рипа” високо и да “тупа” с крака, което караше Мая да се залива от смях.

Отвън в коридора Тими се спря пред стаята на Мая и се ослуша. Отвътре се чуваше тропане, броене “раз-два-триии-четири-пет” и смехът на Мая. Тими поклати глава.

− Сестра ми съвсем се е побъркала! − промърмори си той.

***

Откъс от Глава 9

В която става ясно, че Мая и Хубавата Сузи не са никакви приятелки

Един ден, обядът в училище току-що беше приключил и Мая излизаше от стола заедно с Джесика и Лили, когато до тях изникна Хубавата Сузи и им се усмихна пресилено.

− Вие можете да излезете на двора! − заповяда тя на Джесика и Лили. – Аз и Мая малко ще си поговорим.

Джесика и Лили се спряха и погледнаха към Мая.

− Няма проблем − кимна им тя. − Аз ще дойда след малко.

Момиченцата ги оставиха, а Хубавата Сузи поведе Мая към един тих коридор, където можеха да говорят на спокойствие.

− Чух, че подготвяш група за концерта на талантите − каза Хубавата Сузи, като се опитваше да звучи приятелски.

− Ммм да… − измънка Мая.

− Какво ще изпълнявате? − попита Хубавата Сузи.

− Тайна е − почти прошепна Мая. По незнайни причини тя малко се страхуваше от Хубавата Сузи.

− Тайна е за другите, но на мен ще кажеш, нали? − каза Хубавата Сузи с меден глас. − Нали помниш, че те избрах да бъдеш в моята група? Можех да избера всяка друга третокласничка, но аз избрах теб и твоята приятелка Джесика, защото те харесвам. Ние сме приятелки, а приятелките си казват тайните.

Мая примига. Да, тя помнеше, че Хубавата Сузи ги беше избрала, но си спомняше и как ги беше изритала от групата си още преди първата репетиция. Освен това Мая знаеше, че Хубавата Сузи не й е приятелка. Истинските приятели си говорят, когато се видят в училище, обаждат се един на друг по телефона и седят на една маса в стола. Хубавата Сузи не правеше нито едно от тези неща.

Само допреди седмица-две Мая щеше да бъде много щастлива, че Хубавата Сузи я е нарекла своя приятелка, макар да знаеше, че това не е истина, но сега в живота й имаше по-важни неща. Имаше една малка българска фея, която вярваше в нея. Имаше група приятели, които й се бяха доверили, неуморно се готвеха за концерта на талантите и пазеха тайната. Не, Мая не можеше да ги разочарова.

− Съжалявам, Сузи! − каза Мая тихо, но твърдо. − Не мога да ти кажа. Изненада е.

− Съчетание по гимнастика ли е? − настоя Хубавата Сузи, все едно не беше чула думите на Мая.

− Не мога да ти кажа, Сузи − повтори Мая.

− Добре тогава! − изсъска Хубавата Сузи и усмивката й изчезна. − Ще съжаляваш, че не ми каза! И да знаеш, че ще ви смачкаме! Нашата група е най-добрата и независимо колко много от жалките си приятели си събрала, ние ще спечелим първа награда.

***

Откъс от Глава 11

В която разбираме, че хората плачат не само когато са тъжни

Мая изведе групата си на сцената. Децата се държаха за ръце и вървяха със ситни и безшумни стъпки.

Момичетата бяха облечени с бели ризи, изпъстрени с шевици, с черни литаци, украсени с жълти пайети и пристегнати с тънки пояси през кръста. На главите си бяха вързали червени кърпи и се бяха закичили с цветя. На краката им се мъдреха червени чорапи и кожени цървулки.

Момчетата бяха облечени с бели ризи с богати шевици, бели ментета и черни пояси, опасани около кръста. На главите им се поклащаха бели калпаци, също закичени с по едно цвете. Бяха обути с вълнени беневреци, нашарени с черни гайтани, с черни чорапи и кожени цървули.

Носиите изглеждаха още по-ярки и красиви под светлините на прожекторите. Публиката ахна и изръкопляска окуражително. След това всички притихнаха и зачакаха да видят какво ще изпълни тази група деца, облечени в най-красивите и интересни дрехи, които бяха видели тази вечер.

Мая излезе напред и застана пред микрофона, в средата на сцената.

− Здравейте! − каза тя, като гласът й леко потреперваше. − Хорото, което ще изпълним за вас, се нарича Шопска копаница. Това е фолклорен танц от моята далечна родина България. В миналото хората са играли хоро на сватби и на други празници. Днес то също се играе в тържествени моменти или когато хората се забавляват без причина. Радваме се, че имаме възможност да ви покажем тази малка част от културата на една много красива и богата на традиции страна.

Мая се върна в редицата до приятелите си. Музиката започна и ето че пъргавите ритми изпълниха салона. Хорото трепна и се съживи. Децата се впуснаха в ритъма, затропаха с крачета, заскачаха – първо по-кротко, после по-буйно. Мая наперено водеше хорото и весело размахваше бяла кърпичка. Музиката ставаше все по-бърза, крачетата на децата играеха все по-ситно, цветята на главите на момичетата подскачаха, калпачетата на момчетата се подрусваха. Радостта и красотата на танца изпълниха сцената, а после и цялата зала.

Многото часове репетиции си казаха думата – децата танцуваха в пълен синхрон, без да пропуснат нито един такт и без да сбъркат нито една стъпка. И понеже знаеха хорото и насън, малките танцьори играеха с лекота и удоволствие, а на лицата им грееха усмивки.

(край на откъсите)

Как да закупите книжката:

 

От България:

За доставка до офис на Еконт с наложен платеж, натиснете ТУК.

От чужбина: 

Ако желаете да закупите книжката от книжарница, това е списък на книжарниците, където ще я намерите.

В дигитален формат:

Ако желаете да поръчате книжки за вашето училище, моля пишете ми. Благодаря!